Иконописта за мен е молитва, служение и среща — без думи. Работя тихо и интуитивно, в рамките на канона. Създавам и авторски икони, но авторското в тях не е отказ от традицията, а търсене на жив образ вътре в нея.
Най-близка ми е древната икона и онази дълга линия на образа — от Фаюмските портрети през ранното християнско и византийското изкуство. В нея стилизацията не е маниер, а необходимост. Тя освобождава погледа от случайното и плътското, за да не припознаваме конкретен човек, а да останем насаме с присъствието.
Иконата за мен не е студена и недостъпна. Тя е топла и поглъщаща — прозорец или врата, която отвежда навътре. Не търся лъскавост и показност, а тишина, мярка и вътрешна светлина.
Към образите, които изписвам, имам почитание и отговорност. Всяка икона рисувам най-напред за Бога и светеца, а едва след това за поръчителя. Иконописта е моята връзка с Бога и светците — връзка, която цял живот се опитвам да изграждам. Всяка икона е част от този път и тихо продължаване на търсенето.