Открих фотографията като начин да не прекъсвам връзката си с изкуството, когато живописта нямаше достатъчно място в ежедневието ми. Тя не я замени, а отвори друг път към образа.
Във фотографията ме интересува не толкова събитието, колкото онова, което остава между видимото и невидимото — светлината, тишината, следата, човешкото присъствие и пространствата на преход. Работя чрез наблюдение и редукция, докато от реалността остане само необходимото.
Фотографският образ започва от среща с действителността, но не завършва с нейното документиране. За мен той е начин външният свят да премине през вътрешния и да се върне като ново пространство.